22 януари 2008

Без заглавие

Ето, пак съм на линия.
Не пиша често, но когато го правя, определено има какво да кажа(напиша по-точно)

Тези дни, дали от преумора, или от нещо друго...
просто ме ухапа музата и взех, че написах едно умотворение.
Случва ми се на 10 години един път. Къде успешно, къде не...
Няма заглавие, просто защото не можах да избера измежду многото, които ми хрумнаха.
Затова го оставям така....

*************************************

В очите ти обичам да се вглеждам,
в тях събран е целият ми свят.
Ръцете ти обичам да докосвам,
събрали в шепи моята душа.

Даряваш ме с усмивка нежна!
Да те прегърна искам. Тук. Сега!
Сърцето е изпълнено с копнежи.
Така обичам, че ми иде да крещя!

*************************************