18 септември 2008

УСМИВКАТА

Приказка

Едно малко момченце искало да срещне Бог. То знаело, че трябва да измине много път до мястото, където Бог живее. И така, то сложило в куфарчето си сандвичи и лимонада и започнало своето пътешествие.

Когато изминало едва три пресечки, момченцето видяло един възрастен човек. Той седял в парка и наблюдавал гълъбите. Момчето седнало до него и отворило куфарчето си. Тъкмо щяло да отхапе от сандвича си, когато забелязало, че възрастният мъж поглежда гладно. То предложило на човека сандвич.

Старецът приел сандвича с голяма благодарност в очите и се усмихнал на момчето. Усмивката му била толкова любезна, че момчето поискало да я види отново и предложило на мъжа лимонада.

Той отново се усмихнал на момчето. То било възхитено. И те седели в парка целия следобед, яли и се усмихвали, без да си кажат и думичка.

Когато започнало да се смрачава, момчето осъзнало, че е много уморено, и станало да си върви. Но преди да измине и няколко крачки, то се обърнало назад, изтичало до пейката и прегърнало стария човек. Той се усмихнал с най-широката си и най-мила усмивка.

Когато, малко по-късно, момчето отворило вратата на дома си, майка му била толкова учудена от грейналото от радост лицето на сина си, че го попитала: “Какво те направи толкова щастлив?” Момчето отговорило: “Обядвах с Бог.” И преди майка му да успее да каже нещо, то добавило: “И знаеш ли какво? Бог има най-красивата усмивка, която някога съм виждал.”

През това време възрастният мъж, който също сияел от радост, се върнал вкъщи. Неговият син бил смаян от мира, изобразен на лицето му, и попитал: “Татко, какво те направи толкова щастлив?” Той отговорил: “Ядох сандвичи с Бог в парка.” Преди синът да успее да каже нещо, той добавил: “И знаеш ли, Той е много по-млад, отколкото очаквах.”

Много често ние подценяваме силата на едно докосване, на една усмивката, на мила дума, изслушващо ухо, честен комплимент или най-малък жест на грижа, всички от които могат да променят един живот. Хора идват в нашия живот с причина или без, остават за сезон или за цял живот. Прегърнете всички еднакво!

29 август 2008

Ангел на Земята

Някога, доста отдавна, едно малко бебенце се гласяло да дойде на бял свят. В деня, в който трябвало да се роди, то отишло при Бог и попитало притеснено:

- Господи, аз съм толкова малко и беззащитно, какво ще правя, как ще живея на Земята, как ще се справям с всичките трудности там?

Бог се усмихнал и отвърнал:

- Не се притеснявай, детето ми. Аз избрах своя най-верен и най-добър ангел и ще го пратя при теб на Земята. Този ангел ще те очаква там с огромно вълнение и трепет да се появиш, а след това ще се грижи за теб и ще ти помага във всичко.

А бебето пак попитало:

- Но, Господи, аз не зная езика, който говорят хората на Земята. Как ще разбирам какво ми казват?

- И за това не се тревожи. Твоят ангел ще те научи на техния език много внимателно и търпеливо, ще ти говори с обич и нежност, ще те нарича с най-милите думи, ще ти пее всяка вечер приспивни песни... И така ти много лесно и бързо ще научиш техния език...

Въпреки всичките тези уверения обаче, бебето пак не можело да преодолее притеснението и страховете си. И отново попитало:

- Господи, тук всички говорят, че на Земята имало много злини. Казват, че и хората там били лоши. А аз съм само едно мъничко бебе, как ще се справя с тях, как ще оцелея там?

- И за това съм помислил... - отвърнал Бог - Твоят ангел ще се грижи за теб и ще те пази от всякакви опасности. Ще те закриля дори с цената на собствения си живот. Така, че не се тревожи и за това...

В този момент се чул някакъв шум. Като се заслушали, разбрали, че това са гласове от Земята. Което значело, че е време вече бебето да тръгва...

Разбирайки това, в последния миг бебето попитало:

- Господи, но ти не ми каза, как се казва моят ангел на Земята. Аз как ще го позная?

Бог се засмял и тихо отвърнал:

- Няма значение, какво е името.

Ти ще наричаш своя ангел... МАМО!

Не зная кой е автора на тези редове, но който и да е искам да поднеса своето голямо Благодаря за написаното.
Това ми го пратиха преди време, сега искам да го споделя тук с вас.
И искам да кажа на моята майчица, колко много я обичам и колко много значи за мен тя!
Мамо, ти Моят Ангел на Земята!

03 март 2008

Защо плачеш?

Това ми беше пратено от много близък за мен човек. В написаното има дълбок смисъл. Развълнувах се, докато четях.


"Малко момче попитало майка си, „Защо плачеш?"
„Защото съм жена?", отговорила му тя
„Не разбирам", казал той. Неговата майка само го прегърнала и казала „ И никога няма да разбереш"
По-късно малкото момче попитало баща си, „ Защо мама сякаш плаче без причина?"
„Всички жени плачат без причина", само това могъл да каже баща му.
Малкото момче пораснало и станало мъж, но все още се чудел защо плачат жените.
Най-накрая попитал Господ: „Господи, защо жените плачат толкова лесно?
Господ отговорил: „Когато създавах жената, тя трябваше да е специална. Направих раменете й достатъчно силни да поемат тежестта на целия свят, и въпреки това достатъчно нежни, за да даряват удобство. Дадох й вътрешна сила да издържи раждането на дете и отхвърлянето, което много пъти идва от децата й. Дадох й твърдост, която й позволява да продължава напред, когато другите се отказват и да се грижи за семейството си дори при болест и изтощение без да се оплаква. Дадох й чувствителност да обича децата си въпреки каквото и да се случи и въпреки всички обстоятелства, дори когато детето й я е наранило много.
Дадох й сила да помогне на мъжа си да преодолее грешките си и я създадох от неговото ребро, за да защити сърцето му.
Дадох й мъдрост, за да знае, че добрият съпруг никога не би наранил жена си, но понякога изпитва нейната сила и нейното решение да бъде непоколебимо до него.
И накрая, дадох й сълза, под която да се приюти. Това е нейно уникално право, за да го използва, когато има нужда.
„Виждаш ли, сине", казал Господ, „красотата на жената не е в дрехите, които носи, фигурата, която има или в начина, по който си сресва косата. Красотата на жената трябва да бъде в нейните очи, защото това е пътят към сърцето й - мястото, където любовта обитава."

18 февруари 2008

Тази нощ...

Тази нощ за мен е свята-
нежна и изпълнена с красота
Ти запали в мен искрата-
пламна огъня на любовта.

Не, нямам думи да опиша
колко е красив край мен света.
И колко много съм щастлива
до теб и твоята добра душа.

Не искам тази нощ да свършва.
но знам след нея идва ден
и този ден ще бъде слънчев
защото ти си слънцето за мен.

08 февруари 2008

Добре дошла, Любов!

Добре дошла при мен, Любов
Макар и малко закъсняла
Събуждаш в мене порив нов
Усещам се отново цяла!

Сърцето ми доскосна ти
Усмивката отново върна
и доза щастие ми подари
Добре дошла, Любов! Ела да те прегърна!

05 февруари 2008

Не искам!

Не искам да бъда обичана
Не искам да бъда добра
Не искам да бъда наричана
с нежни, мили имена

Не искам да бъда приятната
Не искам това-онова
Аз искам да бъда свободната
Просто искам да бъда сама...

Не е точно в стила ми на писане(ако имам такъв изобщо, де), ама на...тъй ми дойде отвътре :)

02 февруари 2008

Върви си!

Тръгвай си! Не искам да се връщаш!
Не искам повече лъжи!
Не искам повече да ме прегръщаш-
от тез прегръдки ми тежи!

Любов за тебе нямам вече
Остана само болка в мен
Сърцето ми е съкрушено
Душата - наранена стене

Сълзи за тебе вече нямам
Изплаках ги отдавна и боли
Не искам повече да страдам
Затова иди си ти!

28 януари 2008

Двама...

Аз съм биле, аз съм вино пенливо
потопи се в моята сласт.
С устни жадни от мене отпивай-
усети ме...усети тази страст.

Накарай кръвта ми да кипне-
да почувствам дъха ти изгарящ.
Ти си огън. Ела изгори ме-
ще потъна в твоята власт.

Докосни ме с искрена нежност.
Изпълни ме отново с любов.
Подари ми от твоята вечност.
Нека с теб да сме двама в едно.

22 януари 2008

Без заглавие

Ето, пак съм на линия.
Не пиша често, но когато го правя, определено има какво да кажа(напиша по-точно)

Тези дни, дали от преумора, или от нещо друго...
просто ме ухапа музата и взех, че написах едно умотворение.
Случва ми се на 10 години един път. Къде успешно, къде не...
Няма заглавие, просто защото не можах да избера измежду многото, които ми хрумнаха.
Затова го оставям така....

*************************************

В очите ти обичам да се вглеждам,
в тях събран е целият ми свят.
Ръцете ти обичам да докосвам,
събрали в шепи моята душа.

Даряваш ме с усмивка нежна!
Да те прегърна искам. Тук. Сега!
Сърцето е изпълнено с копнежи.
Така обичам, че ми иде да крещя!

*************************************