22 януари 2015

Позитивните лузъри

ИЛИ ЗА НЕГАТИВИТЕ НА ПОЗИТИВНОТО МИСЛЕНЕ

Знам, че мразите предварителните уговорки, но се налага още в началото да уточним две неща:
1. Ако нещо в настоящата ми публикация ви обиди или засегне – седнете някъде на спокойствие, затворете за миг очи… и с ръка на сърцето се запитайте дали само аз съм виновен. Или пък сте се разпознали някъде между редовете – и това не ви е харесало особено много…
2. За привържениците на чистотата на родната реч – “лузър” е някак си по-меко от “загубеняк”, “нещастник”, “непрокопсаник” и останалите му БГ-еквиваленти. Сори!
А сега вече може и направо по темата. За позитивните лузъри
Няма начин да не познавате поне един такъв! Ето нещо като групов психопортрет:
Те винаги са широко усмихнати. В което, принципно няма нищо лошо.
Те винаги знаят наизуст поне 1001 цитата за положителното мислене. И ги бълват на конвейер в своя Facebook профил. (Понякога, освен чужди мисли, които звучат прекрасно, дори имат и свои такива… но това не променя особено положението им… малко по-късно ще обясня защо).
Те четат само положителна литература. От положителни автори. И ги препоръчват на всичките си приятели и познати…
Те посещават всеки курс за положителни натури, правилно дишане, успех в бизнеса, йога, паневритмия, рейки, Норбеков, финансова независимост… и каквото още се сетите. И в никакъв случай не твърдя, че който и да е от тези курсове или обучения не си заслужава парите (те рядко са безплатни)… но не в това е въпроса…
Проблемът на тези светли личности е, че си остават едни ухилени до ушите лузъри. И дълбоко в себе си не се чувстват истински щастливи и успели. Въпреки, че никога няма да си го признаят на глас…
Когато са насаме със себе си, едно тънко гласче вътре в тях продължава пискливо да ги тормози:
“Защо другите успяват – а аз не?! Нали уж правя всичко както трябва?! Нали уж постоянно мисля положително?! Какво пропускам?! Къде сгреших?! Защо само при мен това не работи?! Защо-о-о-о-о-о-о???”
Уважаеми положителни лузъри, толкова сте ми симпатични и толкова много ви обичам (най-вече, защото напълно ви разбирам и се идентифицирам, до голяма степен, с вас), че съм готов да ви дам верния отговор – при това НАПЪЛНО БЕЗПЛАТНО! Само срещу една усмивка – стига да не е прекалено снизходителна… ;-)
И за да се направя на по-интересен, няма да ви отговоря директно, а с помощта на нещо като притча.
Представете си един млад, усмихнат и изцяло положителен фермер. (Ама истински, а не Фейсбук вариант… макар че същите принципи важи и за тях).
Представете си сега как младия фермер засява – с усмивка на лице, разбира се – нивата си. И после ляга на сянка под най-близкото дърво и започва да мисли положително.
Той не полива засетите семена. Но мисли положително…
Не ги окопава и не плеви бурените около тях. Но пък мисли положително без почивка…
Не си мръдва пръста, за да прекопае нивичката си. Но постоянно си представя мислено картината на буйните жита, които израстват. И пълните си хамбари… Визуализира!
И един ден отваря очи и вижда около себе си една буренясала ливада. И се чуди как така…
Досетихте ли се защо ви разказах тази история?
Положителното мислене е добра предпоставка за успех. Но си е само предпоставка…
Между нас да си остане, но тя дори не е задължителна. Ако младия фермер беше впрегнал воловете в ралото и беше псувал тежката си съдба, бога и царя – през цялото време, докато все пак оре – то жито все пак щеше да израсне. Въпреки липсата на положително мислене…
Защото лозето не ще молитва – а мотика! Добрите дела – без които успехът е само куха дума – също искат правилни ДЕЙСТВИЯ… а не САМО правилно мислене…
И ако сте направили първите няколко стъпки (мисленето), това съвсем не означава, че сте стигнали края на пътя (целта) – докато не направите всички стъпки (действия).
Така че, следващият път мислете много положително… но после наплюнчете длани и се хванете за мотиката!
Иначе – уверявам ви – ще се хванете за палците! Рано или късно…
Който както иска да ме разбира… ако въобще
(Ако познаваш поне един позитивен лузър – изпрати му връзка към този текст! Може и да ти се разсърди… но може и да се събуди от сладката си дрямка. И да впрегне воловете…) ;-)

11 януари 2015

Уморените от живота хора, които зарязват всичко

Миналата година, нашата съседка – жена със солидна професия и на висока длъжност, напусна работа, даде прекрасния си тристаен апартамент под наем на преуспяващо младо семейство и замина да живее на село. Завинаги. До пенсия й оставаха още 15 години.
Хората около нея недоумяваха, цъкаха с език, клатеха глави. Да напуснеш такава работа? Такъв апартамент? Да го замениш с проста дървена барака, с люляк отпред и изглед към блатото?! Та това е ненормално. Та нали всички мечтаят да постигнат твоите успехи! Как е възможно?!
Но съседката ми е абсолютно щастлива. И се готви да посрещне остатъка от живота си като чете книги на малката селска веранда, сади зеленчуци и магданоз в градината си и готви борш на своите деца. Да прави всичко, което я кара да се чувства жива.
Тя, моята съседка, все пак пише разни неща за вестници и списания. Чете и лекции – тук там. Прави нещо и заработва нещо. Но то е толкова незначително и несравнимо с предишния й живот, че не си струва да го упоменавам.
С всяка година, хората като моята съседка стават все повече. Разбира се, не всички зарязват всичко и заминават в горските пущинаци. Но променят живота си изцяло. От лекари стават фотографи, от счетоводители – журналисти. Навярно сте забелязали, че т.н. фрийлансери – или хората, работещи на свободна практика, постоянно се увеличават. И това е съвсем в реда на нещата. Във времето на Интернет и високите технологии, няма нужда за бъдеш вързан за конкретно работно място при строг часови график от 9 до 6. 

Но има и друго. Има уморени от живота хора.
Доста настойчиво се опитват да ни наложат успеха като начин и мярка за живот. 
Какво означава да си успешен? Знае ли някой определението на тази дума?

Още от детската градина, човек влиза в "тихия" режим на правилата, които навярно имат за цел да ни направят успешни. Една безкрайна въртележка от задължения. Ставане рано. Закуска. Пази тишина. Поиграй си малко. Сега занимания. Събота. Ставане рано. Английски и рисуване. Понеделник. Училище. Домашна работа. Изпити. Пак изпити. Университет. Ставане рано. Лекции. Изпити. Работа. Бързане за работа. Съвещание. Отчети. Планьорки. Бързане. До безкрай...
Един ден се събуждаш като пенсионер.

Но, бий си главата в стената, бъди успешен. Високоефективните хора, чували ли ли сте за тях? Те не се мотаят, те не боледуват, те работят и ... умират. Отлични работници. Мечтата на всеки ръководител. Не се уморяват, не настиват, не излизат в отпуск, не ходят на празненствата на децата си, работят извънредно, дори през почивните дни. Те искат да са високоефективни и успешни. Трябва да бъдат. Точното това е думата трябва.

През цялото време на учене, всички ни плашат и заканително ни утвърждават правилото, че ако не учиш, от теб нищо няма да излезе. Учи това, че иначе ти предстои да станеш чистач, учи онова, че иначе си провален.

Стандартният случай – две висши образования, удачен брак, престижна професия, апартамент, кола и вила. Море – веднъж годишно. Париж – за годишнина от сватбата. Децата – в университет. Двадесет чифта обувки, 20 чанти – за сезона. Всичко е както трябва. Точно.
Някога някой е решил, че именно всичко това, може да се нарече успех, а вас да нарекат – успял, успешен. А вие сигурни ли сте, че именно с това се измерва успехът? И нужен ли ви е изобщо? Във всеки случай, това е една от най-големите измами в живота ни. Да разберат простата истина, могат единствено дълбоко уморените от живота хора, за които най-важен е душевния покой. Те на никого нищо не искат да доказват, нямат нужда от това. Те искат да живеят, не да оцеляват.

Има хора, които са тичали през живота, надпреварвали са се, после са паднали и са разбрали, че повече не могат. И не искат да продължават така. И това в голяма степен се отнася за новото поколение млади хора, които още на 20-30
години, са успели да заемат сериозна ръководна длъжност, водеща след себе си непосилни камари от работа и отговорности.
Те вече са видели, че могат всичко и не желаят нищо друго, освен покой. Пожелават си нещо като ранно пенсиониране. И започват да гледат на живота с други очи. Често това се случва на фона на пълното изтощение, подкрепено със силен стрес. Докато се търкаляш в болницата, имаш много време за мислене. И много за разбиране.

Уморените хора постепенно променят всичко и променят самите себе си. Учат се да живеят отново, да приемат обстоятелствата по съвсем различен начин, така че да съответстват на техните нужди, желания и биологичен часовник. Напълно контролиращи своя собствен живот, без да го поверяват на настроението и решението на работодатели. Те рисуват и четат книги, разхождат се с децата в парка, играят с тях на топка. Варят супи, пекат баници. Просто дишат. Разбират, че да имат една чанта е напълно достатъчно. Учат се да живеят днес и сега, чувстват всяка минута.

Във всеки случай, настоящата ми работа е много по-привлекателна от редакторската длъжност в месечно списание с обем над 100 страници. Когато нямаш време да хапнеш и да изпиеш чаша кафе. Когато в 10 вечерта се сещаш, че още на обяд си искал да идеш до тоалетната. Когато в 11 вечерта ти звъни рекламодател, за да изиска спешно да му преправиш рекламната страница. А в 9 сутринта, списанието трябва да е в печатница...
Когато сгромолясан от работния ден, се спускаш пеша по тъмните стълби, защото асансьорът в сградата отдавна не работи. Не си хващаш такси, а вървиш пеша няколко спирки, за да дойдеш малко на себе си. И мислиш за това, че до утре сутринта, трябва да си допишеш статията и в 8 ч. отново да си в редакцията. А в къщи те чака гладно дете и ненаписаното му съчинение. На другата сутрин, всичко започва отначало.

Да, има хора, които с удоволствие живеят така. До края на живота си не се уморяват от този налудничав ритъм.
При това, могат да усетят живота във всичките му проявления. Отлично. Не всички обаче, могат да бъдат супер-успешни.
Не всички могат да заемат престижни длъжности и да ръководят преуспяващ бизнес.

Уморените от живота хора и хората, гонещи успеха, никога няма да разберат гледните си точки. Но ако чувствате, че не можете да продължавате по стария начин, не се страхувайте да го промените. Животът не трябва да се приема така сериозно. Той и без това е така кратък...



Източник

02 януари 2015

КАК ДА ФОРМИРАМЕ ПРАВИЛНО ЖЕЛАНИЯТА СИ КЪМ ВСЕЛЕНАТА


За да се изпълнят вашите желания, те трябва да бъдат правилно формулирани. Взависимост от вашето разбиране за света, вие можете да приемете този текст като приказка или като най-ценната информация, която някога сте чели. Ето как изглеждат инструкциите за най-правилната поръчка към Вселената:
  1. Желанието в момента на поръчката трябва да бъде само едно
Как най-често формулираме нашите желания? Ето типичния пример: „Искам седем милиона. С три от тях — ще си купя луксозна къща в престижен район. С един — супер кола. С други два — ще обиколя света, с още…. и т.н.“ Стоп! Тази купчина от желания, може да включва доста неща, които нямат нищо общо с първоначалното ви намерение. Получава се нещо като матрьошка. А тази многопластова конструкция няма как да проработи! За да се изпълни всяко от отделните желания, трябва да работите с тях поотделно. Защо?
Представете си, че вие сте родител. Идва при вас детето ви и ви иска 100 лв. Да предположим, че иска да построи къщичка за хамстера и му трябват дъски, пирони и чукче. Детенцето е преценило, че тази сума ще му стигне за всичко необходимо. Но вие, като родител, знаете, че чукче вече имате, дъски можете да вземете от някъде, а пирони можете да купите за някаква съвсем дребна сума. И по този начин хамстерът ще си получи жилището, детето – удоволствието от творческия процес, а вие — удовлетворение, че сте икономисали някой лев.
Съвсем същото се получава и между нас и Вселената, която е източник на нашите благини. При всички случаи Вселената знае най-добре, кое е най-рационалното решение за нас. И така, разбийте вашето многослойно-многокомпонентно желание на съставните му части. Всяка от тях трябва да бъде възможно най-елементарна.
  1. Желанието не трябва да представлява условие за изпълнение на други желания
Нека подходим по следния начин:
Въпрос: За какво са ми седем милиона? Отговор: За да си купя къща, кола, да започна бизнес, да инвестирам, да вложа в банка, да си изплатя задълженията… и т.н.
А сега с всяко от тях трябва да се работи поотделно (къща, кола, бизнес, банка, инвестиция, дългове). Продължаваме с примера.
Въпрос: За какво ми е къща? Отговор: За да се отделя от родителите си.
Следващ въпрос: Защо ми е да се отделя от родителите си? Отговор: За да имам повече лична свобода.
Следващ въпрос: Какво ще стане, след когато моето желание се изпълни? Отговор: Ще бъда… (какво ще бъдете?)
Щом вашият отговор стигне дотам, че да изразява ЧУВСТВОТО, вече можете да го приемем за „елементарен“, т.е. именно така изглеждат желанията, които можем да отправим за изпълнение към Вселената.
  1. Желанията трябва да предизвикват у вас единствено чувства, а не да ви карат да мислите за други желания
И така, какво ще се случи с вас, след като се изпълни желанието ви? Правилният отговор: „Аз ще ЧУВСТВАМ… щастие! Удовлетворение!…“ Или нещо подобно, което усещате. А нека сега се върнем към милионите. „Когато притежавам „предмет А“ (т.е. седем милиона), ще мога да имам и „предмети Б, В, Г“. Разбирате ли? Няма никакви емоции, освен чувството, че с тези пари трябва да се направи още нещо. А това е сигнал, че желанието е неправилно поставено.
Но ако отговорът е: „Оооо! Аз ще сложа тези пари в един стъклен буркан, ще ги поставя на масата и всеки ден ще се радвам на моите седем милиона в буркан…“ — тогава вече имаме правилно поставено желание. И все пак вие точно това ли желаете? Всъщност, ако вие искате само парите, поръчайте си ги. Лошо няма. А паралелно можете да си поръчате къща, кола, бизнес, добра инвестиция, изплащане на задълженията и всичко останало. Но паралелно!
Ако къщата представлява само средство, за да се отделите от родителите си, тогава трябва да поръчате (внимание!) — не къща, а отделяне от родителите. Защото иначе можете да получите къща, но да не се отделите от тях. Нищо чудно родителите ви да дойдат с вас в новата къща. Дори и да е накрай света! И така, обмислете резултата от своето желание — Вселената ще изпълни именно резултата. Ако искате да срещнете принца със сребристо БМВ, за да се омъжите за него, то вашето желание трябва да бъде — не да срещнете принца, а да се омъжите за принца. Усещате ли разликата?
  1. Желанието трябва да бъде „екологично“
Това означава, че никой не трябва да пострада от резултатите от вашето желание. Как да избегнем неволното причиняване на неприятности на своите близки? За съжаление, в живота няма как напълно да избегнем неприятностите. Напълно е възможно, вашето горещо желание да придобиете къща да се изпълни така, че да я получите по наследство от скоропостижно починал роднина. Но! Важното е да помните, че при всички случаи нещата са под контрола на Вселената. Вашите желания винаги ще се изпълняват по най-рационалния начин, но съобразно жизнения сценарий на всички участници в действието. Така че отпуснете се и приемете всичко, така както си е. И то с благодарност!
Няколко думи за това, защо не трябва да създаваме неприятности съзнателно. Да предположим, че във вас възниква желание да отмъстите на някого за нещо. Да предположим, че дори смятате, че сте прави. И каквото и да става „обектът“ заслужава да бъде наказан. А сега помислете: Вашата правота дали е най-правилната на света? И вие мислите, че сте в правото си да наказвате или помилвате по свое осмотрение? Като хвърляте такъв бумеранг чрез своите желания, имайте предвид че тези летателни обекти имат един неприятен навик – а именно, да се връщат. И така вашите „бумеранги“ ще бъдат добри, само ако не се налага да се притеснявате, че ще се върнат.
  1. Желанието трябва да се отнася единствено за вас, а не за трети лица
Много често възникват желания от рода: „Искам моето дете да…“, „Искам мъжа ми да…“ Познато, нали? Но такива желания не работят! Как трябва да поискате? Наистина ли е невъзможно? Разбира се, че не. Просто трябва малко да измените желанието. То трябва да се отнася за вас, а не за вашето дете, мъж родители, шеф и т.н. Може да изглежда например така: „Искам да се гордея със своето дете за това, че е отличник.“, „Искам с удоволствие да вършим цялата домакинска работа заедно с мъжа ми.“ и т.н. С две думи, обърнете посоката към вашите чувства във връзка с изпълнението на желанието — и това е всичко.
  1. Трябва да се иска максимума
Един добър човек е казал: „Трябва да се иска често и по много. Трябва да се иска на максимум. Така или иначе няма да получите абсолютно всичко. Но колкото повече искате, толкова повече получавате.“. И наистина е така! Ако искате кола — нека това бъде най-хубавата, според вашето разбиране, кола. Какво си мислите? Че нямате пари за такава кола ли? А за стар Москвич имате ли? Също не? Тогава каква е разликата? По-добре вместо да си пожелавате нещо не така добро, по-скоро да поискате нещо великолепно! Вселената е необятна и неизчерпаема. И безгранична, както се досещате. Всички ограничения, които имате в живота — това са ограничения, свързани със страха да развихрите своята фантазия. Е, нека сега смело се изстреляме във висините и разгърнем своето въображение!
Допълнителни препоръки
  1. Желанието не е задължително да бъде обвързано с време. Обикновено ни се иска да получим нещо в точно определен срок. Съвсем разбираемо и човешко е, но… На първо място, времето създава състояние на очакване на изпълнението на желанието. А желанието трябва да се „изпрати“. Второ, Вселената при всички случаи ще изпълни поръчката ви само тогава, когато е най-добре за всички, включително и за вас. Дайте ѝ възможност — отпуснете се и не се привързвайте към ограниченията на времето.
  2. Не се отказвайте от възможности! А как да разграничим възможностите от „невъзможностите“? Първо: внимателно следете за промени в своя живот, „случайности“, внезапно случили се неща или неща станали от само-себе-си. Това вече е началото. Не мислете за миналото, с радост приемете промените. Това означава, че вече Вселената е започнала да разпределя и формира събитията, така че да получите каквото сте си пожелали. Не създавайте свой собствен сценарий за развитие на събитията. Не се намесвайте в работата на Вселената, която изпълнява желанието ви ПО НАЙ-ДОБРИЯ ЗА ВАС НАЧИН. Доверете се на чувствата си. Това е много важно! Винаги са ни учили да се доверяваме повече на разума си, затова в началото може да ви бъде малко трудно.
  3. Започнете с нещо дребно. Колкото по-голямо и мащабно е вашето желание, толкова по-сложно е неговото изпълнение, а и толкова по-малка ще бъде вярата ви в своите собствени сили, и толкова по-голяма е вероятността да изпуснете благоприятна възможност. Затова опитайте с нещо дребно. Нито един художник не е започнал да рисува на огромни платна. Всички започват с рисунки и скици. Като изпълните своите малки желания, първо, ще почувствате своята сила, а това ще ви даде увереност. Второ, ще започнете да се доверявате повече на себе си. И както можете да влияете на ситуациите в детайли, така можете да влияете и в цялост. Трето, ще развиете особен нюх към „възможностите“.
  4. Никой не може да избяга от закона за причината и следствието. Затова обмислете добре вашето желание, постарайте се да избегнете всякакви негативни емоции, мисли и действия. Особено емоции! Например, ако мислите, че разцветът на вашия бизнес влияе и някой ваш конкурент, то не трябва да желаете неуспех на конкурента. Пожелайте разцвет за вашата фирма… А дали бъде така и за вашия конкурент — това не е ваша работа. Най-важното е, че за вас всичко ще бъде успешно. Ако трябва да пишете контролно или да държите изпит по някакъв предмет, в който не сте толкова добри, то пожелайте си най-високата оценка, а не да се разболее учителят или да изригне вулкан точно под сградата на вашето учебно заведение.
  5. Докато работите по вашето желание не разправяйте за това на всеки! Помнете, че ние винаги пресичаме желанията си с тези на най-различни други хора. Затова, колкото по-малко околните знаят за вашите намерения, толкова по-малко могат да повлияят на изпълнението на вашите желания чрез свои собствени противоположни желания.
  6. В писмен вид! За хора, които все още не са токова добри в изпълнението на своите желания, за да не се объркат в поръчките, както и в тези желания, които подготвят за поръчка, на първо време е по-добре да записват своите намерения. Създайте си навик за си записвате желанието на отделно листче. Листчето съхранявайте на определено място и периодично го поглеждайте. Или може да си отворите специален файл за тази цел. Както ви е удобно.
И така, сега вашата основна работа е да си пожелаете това, към което се стреми вашата душа. А как това ще се реализира в живота – нека Вселената да му мисли. Затова и тя си е цяла Вселена! Не си казвайте: „Толкова пъти и толкова отдавна съм си пожелавал това, защо да го преосмислям сега?“. Даже и заветните мечти от розовото детство имат нужда от ревизия и преработка. Бъдете щастливи!
По книгата „Бъди господар на живота си“ (Уейн Дайър)
Автор — Евгения Брайт, психолог-консултант.
Превод: Елена Терзиева (По Пътя на Познанието)