Репликите, които шефът ви не бива да чува
Почти на всеки се случва да изтърси някоя глупост, за която после съжалява.
Ще направите услуга на себе си, на професионализма си и на своя шеф, ако можете да избегнете реплики от типа:
Невъзможно. Това няма да стане.
Няма шеф, който да остане спокоен при тази реплика. Тя показва незаинтересованост и липса на инициатива. Ако не предложите алтернатива, не е разумно да я употребявате.
Това е най-доброто, което могат, а?
Независимо дали се отнася за новите телефони в офиса или за избора на заведение за коледния купон, това е един от онези коментари, който показва, че не уважавате чуждия труд. А много вероятно e това да е инициатива точно на... шефа.
Не е мой проблем
Това изявление показва, че има проблем и някой се нуждае от помощ. Най-малкото се търси човек, който да поеме отговорност за решаването му, нищо, че не сте го създали вие. Най-вероятно шефът ви знае това, не е нужно да му напомняте.
Това не го пише в длъжностната ми характеристика
Много неща не ги пише в длъжностната ви характеристика. Като чатенето по скайп и разглеждането на онлайн магазини, но ги правите в работно време, нали?
Затова, когато шефът ви постави непривична задача, не му казвайте, че не е ваша работа, а се заемете. Ще бъде оценено.
Толкова ли е важно да завърша това?
Съществува мнение, че няма глупави въпроси, но ето този го опровергава. Ако сте работили часове наред по даден проект, за който имате срок, твърде нахално е да питате дали е важно да бъде завършен навреме.
Просто е, шефе
Това изречение в ушите на шефа ви звучи като „Отговорът е очеваден, толкова ли си глупав, че не го виждаш?!”. Внимавайте!
Трябва да станем приятели във Фейсбук
Не, не трябва. В никакъв случай. Шефът ви знае това и ще се разочарова, ако установи, че вие не го знаете. Подобно искане го поставя в неудобната ситуация да ви обяснява защо това няма да стане.
Леле, вчера как се напих
Не е нужно да го казвате. Фактът, че не спирате да се прозявате му говори, че днес ще сте особено непродуктивен. Другото, което ще му стане известно е, че не можете да контролирате личния си живот и той пречи на фирмения.
Не ми плащате достатъчно за това, което върша
В 99% от случаите това не е вярно, пък и би могло да предизвика ответната реплика „Добре, събери си нещата и иди да разгърнеш потенциала си другаде”. Майка ви е тази, която безусловно ще го приеме за истина, но шефът не е майка ви.
Дълбоките въздишки
Можете да въздъхнете на един куп изисквания на шефа ви и да отречете, че това се е случило. Но ако стане системно, той знае точно какво му казвате – „Досаждаш ми”. На вас може да ви се струва, че е истина, но от негова гледна точка това е абсурд – та вие сте назначен, за да удовлетворявате тези изисквания.
