iOS. Windows Phone. Android. Bada. MeeGo. BlackBerry 10. Firefox OS. Днес изобилието от мобилни операционни системи е толкова огромно, че когато се заговори за новия Ubuntu Touch, първият логично възникнал въпрос беше: "А имаме ли изобщо нужда от още една?"
Разбира се, отговорът тук не е един (и не би могъл да е). Истината е, че всички изброени по-горе варианти по темата се подразделят на две големи групи. Едната, доминираща пазара, е тази, която има зад гърба си ресурсите и поддръжката на голяма IT корпорация, налагаща я агресивно на пазара с всички възможни средства.
Дори най-отворената операционна среда в голямата тройка - Android - реално е плод на компания, която държи всички козове за нейното модифициране в ръцете си. При все че на теория Android е базиран на свободен Linux код, в действителност що се отнася до тази ОС, Google са тези, които командват парада.
За плътно затворените Windows Phone и iOS пък няма какво да говорим - там дори няма илюзия (или преструвка) за свобода. Всъщност една от основните екстри, които Apple и Microsoft изтъкват относно техните платформи, е, че те са затворени (т. е. строго контролирани по отношение на съдържанието и работещите под тях приложения), съответно и по-стабилни и сигурни.
От тази гледна точка Ubuntu Touch сякаш споделя повече общи черти с Android. Базирана на Linux код, отворена за модификации. Но приликите свършват дотук! От чисто историческа гледна точка Ubuntu кодът, на който е базирана новата мобилна ОС, е по-стар от Android. Първите версии на оригиналния Ubuntu датират от 2004 г. - 4 години преди появата на първото Android устройство на пазара.
Освен това Ubuntu има своя солиден кръг от фенове - най-вече и благодарение на факта, че от първия ден на съществуването си тя се старае да бъде колкото може по-достъпна, лесна за употреба и интуитивна. Сега нейните създатели Canonical пренасят това уникално Ubuntu преживяване в мобилна среда.
Интересното тук е, че Touch не се опитва да копира някоя от трите доминиращи мобилни ОС. Там, където Android доста прилича на iOS, а Windows Phone се старае да не прилича на никого, мобилният Ubuntu явно има намерение да съчетае най-доброто от предшествениците си по отношение на сензорния контрол.
Така например в Touch водеща е не т. нар. tap (почукване) механика за управление, имитираща донякъде кликването с левия бутон на мишката в по-класическите графични операционни среди.
Ubuntu предлага нова идея за сензорна навигация, която Canonical нарича "edge control". Той включва комбинация от жестове и приплъзвания, които минимизират ровенето в поредици от каскадни менюта за извършване на прости операции като например включване/изключване на вградения Wi-Fi модул или превключване на мобилния достъп до уеб от Wi-Fi към 3G и обратно.
Този метод за управление е по-бърз, по-удобен и, честно казано, толкова различен, че без съмнение изисква известно време за свикване с него.
Голям плюс за Ubuntu Touch е и вече съществуващата "екосистема" от многобройни приложения, работещи под нейното управление. Излишно е да подчертаваме, че това е ключов фактор по отношение на бъдещата популярност на Touch - в крайна сметка днес всичко се върти именно около приложенията.
От тази гледна точка Ubuntu Touch сякаш споделя повече общи черти с Android. Базирана на Linux код, отворена за модификации. Но приликите свършват дотук! От чисто историческа гледна точка Ubuntu кодът, на който е базирана новата мобилна ОС, е по-стар от Android. Първите версии на оригиналния Ubuntu датират от 2004 г. - 4 години преди появата на първото Android устройство на пазара.
Освен това Ubuntu има своя солиден кръг от фенове - най-вече и благодарение на факта, че от първия ден на съществуването си тя се старае да бъде колкото може по-достъпна, лесна за употреба и интуитивна. Сега нейните създатели Canonical пренасят това уникално Ubuntu преживяване в мобилна среда.
Интересното тук е, че Touch не се опитва да копира някоя от трите доминиращи мобилни ОС. Там, където Android доста прилича на iOS, а Windows Phone се старае да не прилича на никого, мобилният Ubuntu явно има намерение да съчетае най-доброто от предшествениците си по отношение на сензорния контрол.
Така например в Touch водеща е не т. нар. tap (почукване) механика за управление, имитираща донякъде кликването с левия бутон на мишката в по-класическите графични операционни среди.
Ubuntu предлага нова идея за сензорна навигация, която Canonical нарича "edge control". Той включва комбинация от жестове и приплъзвания, които минимизират ровенето в поредици от каскадни менюта за извършване на прости операции като например включване/изключване на вградения Wi-Fi модул или превключване на мобилния достъп до уеб от Wi-Fi към 3G и обратно.
Този метод за управление е по-бърз, по-удобен и, честно казано, толкова различен, че без съмнение изисква известно време за свикване с него.
Голям плюс за Ubuntu Touch е и вече съществуващата "екосистема" от многобройни приложения, работещи под нейното управление. Излишно е да подчертаваме, че това е ключов фактор по отношение на бъдещата популярност на Touch - в крайна сметка днес всичко се върти именно около приложенията.
И именно все още ограниченото предлагане на достатъчно много на брой и разнообразни апликации е пречка за масовото разпространение дори на гиганти като Windows Phone.
В Canonical са пределно наясно с този факт и затова вместо да поемат по пътя на Microsoft и да започват всичко отначало (т. е. да очакват разработчиците да създават нови версии на приложенията си специално за мобилната версия на операционната система) предлагат поддръжка и за мобилните, и за така наречените "нативни" (вече съществуващи) приложения.
Това ще даде на всеки притежател на Ubuntu Touch устройство незабавен достъп до огромна библиотека от заглавия, преобладаваща част от които напълно безплатни и с отворен код - което всъщност е и един от факторите на успеха на настолната Ubuntu.
Разбира се, въпреки тези многобройни предимства на Ubuntu Touch никак няма да й е лесно да се наложи на един пазар, доминиран от мега корпорации като Google, Apple и Microsoft.
Но от Canonical едва ли имат подобни очаквания. В крайна сметка дългогодишният им опит показва, че оригиналната Ubuntu няма особени проблеми да съжителства мирно с Windows на десктоп пазара.
В Canonical са пределно наясно с този факт и затова вместо да поемат по пътя на Microsoft и да започват всичко отначало (т. е. да очакват разработчиците да създават нови версии на приложенията си специално за мобилната версия на операционната система) предлагат поддръжка и за мобилните, и за така наречените "нативни" (вече съществуващи) приложения.
Това ще даде на всеки притежател на Ubuntu Touch устройство незабавен достъп до огромна библиотека от заглавия, преобладаваща част от които напълно безплатни и с отворен код - което всъщност е и един от факторите на успеха на настолната Ubuntu.
Разбира се, въпреки тези многобройни предимства на Ubuntu Touch никак няма да й е лесно да се наложи на един пазар, доминиран от мега корпорации като Google, Apple и Microsoft.
Но от Canonical едва ли имат подобни очаквания. В крайна сметка дългогодишният им опит показва, че оригиналната Ubuntu няма особени проблеми да съжителства мирно с Windows на десктоп пазара.
Точно затова компанията подчертава, че в лицето на Touch тя предлага алтернатива, а не агресивен конкурент. Което, откъдето и да го погледнем, е добре за редовия потребител, търсещ по-отворена за модфикации и либерална операционна среда.
В крайна сметка, съгласете се - Ubuntu няма как да се конкурира с iOS, Windows Phone или дори Android без да се превърне в тяхно подобие, а това е ситуацията, която засега Canonical държи да избегне на всяка цена.
