Тази нощ...

Тази нощ за мен е свята-
нежна и изпълнена с красота
Ти запали в мен искрата-
пламна огъня на любовта.

Не, нямам думи да опиша
колко е красив край мен света.
И колко много съм щастлива
до теб и твоята добра душа.

Не искам тази нощ да свършва.
но знам след нея идва ден
и този ден ще бъде слънчев
защото ти си слънцето за мен.

Добре дошла, Любов!

Добре дошла при мен, Любов
Макар и малко закъсняла
Събуждаш в мене порив нов
Усещам се отново цяла!

Сърцето ми доскосна ти
Усмивката отново върна
и доза щастие ми подари
Добре дошла, Любов! Ела да те прегърна!

Не искам!

Не искам да бъда обичана
Не искам да бъда добра
Не искам да бъда наричана
с нежни, мили имена

Не искам да бъда приятната
Не искам това-онова
Аз искам да бъда свободната
Просто искам да бъда сама...

Не е точно в стила ми на писане(ако имам такъв изобщо, де), ама на...тъй ми дойде отвътре :)

Върви си!

Тръгвай си! Не искам да се връщаш!
Не искам повече лъжи!
Не искам повече да ме прегръщаш-
от тез прегръдки ми тежи!

Любов за тебе нямам вече
Остана само болка в мен
Сърцето ми е съкрушено
Душата - наранена стене

Сълзи за тебе вече нямам
Изплаках ги отдавна и боли
Не искам повече да страдам
Затова иди си ти!

Двама...

Аз съм биле, аз съм вино пенливо
потопи се в моята сласт.
С устни жадни от мене отпивай-
усети ме...усети тази страст.

Накарай кръвта ми да кипне-
да почувствам дъха ти изгарящ.
Ти си огън. Ела изгори ме-
ще потъна в твоята власт.

Докосни ме с искрена нежност.
Изпълни ме отново с любов.
Подари ми от твоята вечност.
Нека с теб да сме двама в едно.

Без заглавие

Ето, пак съм на линия.
Не пиша често, но когато го правя, определено има какво да кажа(напиша по-точно)

Тези дни, дали от преумора, или от нещо друго...
просто ме ухапа музата и взех, че написах едно умотворение.
Случва ми се на 10 години един път. Къде успешно, къде не...
Няма заглавие, просто защото не можах да избера измежду многото, които ми хрумнаха.
Затова го оставям така....

*************************************

В очите ти обичам да се вглеждам,
в тях събран е целият ми свят.
Ръцете ти обичам да докосвам,
събрали в шепи моята душа.

Даряваш ме с усмивка нежна!
Да те прегърна искам. Тук. Сега!
Сърцето е изпълнено с копнежи.
Така обичам, че ми иде да крещя!

*************************************

Какво според мене е...

Какво според мене е радостта?
След премеждие - нежна луна;
След стрес - топла прегръдка.
Тиха вечер у дома.

Какво според мене е любовта?
Бурна нощ изсушава сълзите.
Две ръце и поглед в очите.
Тиха вечер с теб у дома!

Какво според мене е старостта?
Много бръчки, сърце натежало.
Много спомени, а сред тях - луна.
Тиха вечер и пълен дома!

Какво според мене е животът?
Начало и край.
А посред тях безкрая-
На тихи вечери у дома!

----------------------------------------------------------------

Не знам кой е автора на това стихотворение, но ми хареса много, затова си позволявам да го пусна в блога си.