Забързани в ежедневието, често не се замисляме над
малките неща, които всъщност ни правят щастливи,
малките неща по пътя към големите постижения,
малките неща, които нямат цена, време и място
малките неща, които всъщност са част от нас, защото всеки от нас е уникален, неповторим и носи своето величие.
Спрете и се замислете над това!
Може би... сме обречени да срещаме грешните хора преди да срещнем правилните, за да можем когато срещнем точния човек да знаем как да бъдем благодарни за този подарък.
Може би... когато се затваря вратата на щастието, се отваря друга; но често ние гледаме толкова дълго към затворената врата, че изобщо не виждаме новата, която е отворена специално за нас.
Може би... е истина, че не знаем какво притежаваме докато не го загубим, но също така е истина, че не знаем какво ще ни липсва, докато то не си отиде.
Може би... най-щастливите хора нямат непременно най-доброто от всичко; те просто се възползват максимално от всичко, което срещат по пътя си.
Може би... най-светлото бъдеще винаги се базира на добре забравеното минало. В крайна сметка не можем да продължим успешно живота си, докато не се освободим от миналите си грешки, провали и душевни мъки.
Може би... трябва да мечтаем за това, за което искаме да мечтаем; да отидем там, където искаме да отидем; да бъдем такива, каквито искаме да бъдем, защото имаме само един шанс в този живот да направим всички неща, за които мечтаем и желаем.
Може би... има моменти в живота, когато някой ни липсва - родител, съпруг, приятел, дете - толкова много, че искаме да ги вземем от сънищата си и да ги прегърнем наистина; така че когато те са около нас нека ги оценяваме повече.
Може би... трябва винаги да се стремим да се поставяме на мястото на другия. Ако усещаме, че нещо може да ни нарани, то вероятно би наранило и другите хора.
Може би... най-добрия приятел е този, с който можеш да седнеш на верандата, да поседите заедно без да си казвате нищо и след това да си тръгнеш с чувството, че си провел най-пълноценния разговор в живота си.
Може би... трябва да се стремим да правим нещо хубаво за някой друг всеки ден, дори когато е по-лесно да го оставим да се оправя сам.
Може би... няма гаранции, че ако дарите на някого цялата си любов, той ще ви отвърне по същия начин. Не очаквайте любов в замяна, просто изчакайте докато тя нарасне в техните сърца. Но дори и това да не се случи, бъдете доволни, че е пораснала във вашето сърце.
Може би.. щастие очаква всички онези, които плачат, страдат, копнеят за него или вече са го опитвали: само те могат да оценят значението на всички хора, които са се докоснали до техния живот.
Може би... не трябва да се стремим към хубава външност - тя може да бъде измамна, към голямо богатство - то може да бъде изгубено. Трябва да се стремим към някой, който ни кара да се усмихваме, защото само една усмивка е достатъчна да превърне мрачния ден в хубав. Намерете някой, който кара сърцето ви да се усмихва.
Може би... трябва да се надяваме да имаме достатъчно щастие, за да бъдем любезни и мили; на достатъчно изпитания, които да ни направят силни; на достатъчно страдания, за да запазим човешкото у себе си и на достатъчно надежда, за да бъдем щастливи.
Може би... трябва да се опитваме да живеем живота си с лекота, повече настроение, осъзнаване и наслада!
