Върви си!

Тръгвай си! Не искам да се връщаш!
Не искам повече лъжи!
Не искам повече да ме прегръщаш-
от тез прегръдки ми тежи!

Любов за тебе нямам вече
Остана само болка в мен
Сърцето ми е съкрушено
Душата - наранена стене

Сълзи за тебе вече нямам
Изплаках ги отдавна и боли
Не искам повече да страдам
Затова иди си ти!

Двама...

Аз съм биле, аз съм вино пенливо
потопи се в моята сласт.
С устни жадни от мене отпивай-
усети ме...усети тази страст.

Накарай кръвта ми да кипне-
да почувствам дъха ти изгарящ.
Ти си огън. Ела изгори ме-
ще потъна в твоята власт.

Докосни ме с искрена нежност.
Изпълни ме отново с любов.
Подари ми от твоята вечност.
Нека с теб да сме двама в едно.

Без заглавие

Ето, пак съм на линия.
Не пиша често, но когато го правя, определено има какво да кажа(напиша по-точно)

Тези дни, дали от преумора, или от нещо друго...
просто ме ухапа музата и взех, че написах едно умотворение.
Случва ми се на 10 години един път. Къде успешно, къде не...
Няма заглавие, просто защото не можах да избера измежду многото, които ми хрумнаха.
Затова го оставям така....

*************************************

В очите ти обичам да се вглеждам,
в тях събран е целият ми свят.
Ръцете ти обичам да докосвам,
събрали в шепи моята душа.

Даряваш ме с усмивка нежна!
Да те прегърна искам. Тук. Сега!
Сърцето е изпълнено с копнежи.
Така обичам, че ми иде да крещя!

*************************************