БОГИНЯТА ДО ТЕБ

Притча за това колко е лесно да се влюбиш, но и колко по-лесно е да забравиш защо си се влюбил. Търсим точния човек, но когато го открием, забравяме, че сме го търсили. Страдаме от липсата на любов в живота си, но когато се появи, забравяме с колко болка сме я чакали. Винаги оправдаваме себе си. И винаги обвиняваме другия – променил се е, непознат за нас е станал, на различни езици сякаш говорим... Затваряме се, вместо да протегнем ръка. Тръгваме си, вместо да се борим.

Можем ли да преоткрием любовта в сърцето си? Можем ли да се пресегнем и да уловим изплъзващото ни се щастие? Можем ли да си дадем втори шанс?...

***

Обикновено семейство. Тя и той. Ева и Боян. Сякаш женени от векове. Рутината е завладяла ежедневието им, убила е романтиката помежду им.
Всяка вечер Боян се връща уморен от работа, изсулва обувките си в антрето и по чорапи се замъква до дивана. Вдига краката си на масичката пред себе си, пуска телевизора на спортния канал и отваря вестника. Най-сетне почивка! Най-сетне спокойствие! Само ако можеше жена му да не е толкова шумна в кухнята. "Еваааа, по-внимателно, де! Опитвам се да си почина! Имах ужасен ден в офиса!" ("Какво й става пак!? – негодува на ум Боян. - Не можеш да й угодиш! Вечно е кисела, все се цупи! Въобще не разбира колко ми е трудно с тази скапана работа! И оня чук, който ми сложиха за шеф! И това ако е шеф! Само нарежда, нарежда... всеки ден ново 20! А Ева... каква беше... красива, усмихната, нежна... И колко секси беше, колко изкусителна... как ме съблазняваше с поглед... и как се галеше в мен... А сега... цяла усойница! И как се е запуснала...")
Ева е в кухнята. Приготвя вечерята и трепери от яд. "Леле, как искам да счупя нещо! Ще взема да тресна в пода грозната купа, дето майка му я донесе! Как ме дразни тая дърта скумрия! И той как ме дразни! Тишина ще му пазя! Дори не ме целуна за добър вечер! Не се интересува от мен! Не пита как съм или как е минал денят ми! Не се обади да провери имам ли нужда от нещо! А преди винаги питаше... Всичко върша сама! И пазаруването, и готвенето, и чистенето! А сега и тишина иска! Писна ми! Той пита ли ме аз какво искам?! А какъв беше преди... мил, грижовен, нежен... И цветя ми купуваше, и на театър ме водеше... и все гледаше да ме погали, да ме докосне, да ме дръпне към себе си... Такъв темерут е станал! И как се е запуснал..."

***

Няколко дни по-късно. Сценарият се повтаря. След вечерята, Ева, през зъби: "Ще изхвърлиш ли боклука?". "Не можа ли сам да се сетиш, - мисли си - все аз те подсещам!". Боян изсумтява едно "Аха" и помъква кофата. "Сега ли намери да ме занимаваш с такива глупости!", мърмори си под носа.

Боклукът е изхвърлен. Боян стои пред входа и пали цирага. Има нужда да отпусне, преди да се върне горе. "Момче, прощавай, ще ми дадеш ли цигара?". Треперещата ръка на възрастен мъж се протяга към него. "Къде пък ми се лепна тоя?!" Оглежда го с присвити очи. Слаб, прегърбен, палтото му - опърпано, обувките – стари сигурно колкото е той самият. Но някак си изглежда чист... Не като просяк... Някак не прилича на просяк... Старецът обръща към него светлите си очи. Така му напомнят за някого... И защо му се усмихва? "Усмивката му е една такава, странна" – мисли си Боян, докато вади кутията с цигари от джоба си. "Ето, вземи ги всичките. Аз имам още". (Той ли изрече тези думи?! Какво го прихваща?!) "Впрочем, искаш ли да ти донеса нещо за хапване? Тя, жена ми, тъкмо сготви?" "Благодаря ти, момче! Благодаря ти!" ("Абе, какво ми става?!, - говори си Боян. – Съвсем полудях! Ама с този стрес, нищо чудно да ми се разхлопа нещо... Е, няма как. Предложих храна, ще нося...")

"Ева, сложи в една кутия нещо за хапване. На един старец ще дам..." Ева го поглежда под око. Изненадана е. Боян мрази да се занимава с бедните. Все се дразни, когато тя им дава милостиня. Все й обяснява, че някаква мафия ги организирала, че всичко било бутафория, че бабите и дядовците по улиците били по-богати и от двама им, взе заедно. Какво ли е станало...

Боян подава кутията на стареца, и един хляб. "Ето ти и десет лева, да имаш". Старецът отблъсква парите. "Не ми трябват пари, момче. Те не са важни. Друго е важното..." Гласът му е топъл и тих. И успокояващ някак... мъдър... вечен.... "Какво най-много искаш, момче? Какво е желанието на сърцето ти?" "Да ме повишат", почти изрича Боян, но се спира. ("Защо ме разпитва? И аз защо съм тръгнал да му отговарям? Ама явно вечерта е странна, карай... Какво най-много искам?...") "Да бях се оженил за някоя друга. За някоя, която да ме обича и подкрепя, и разбира, да ме желае и да цени". "Ще бъде, както искаш." "Моля!?" "Ще изпълня желанието ти. Ще имаш по-добър живот. Но не мога ей така да сменя жена ти. Ще е някак подозрително. Обещавам ти обаче, че ще я превърна в жената-мечта, която заслужаваш. Истинска богиня ще я направя. Всеки ден ще променям по малко характера и външността й. Но и ти трябва да се промениш – помни, че не е лесно да си достоен за богиня!" ("Тоя дедик съвсем е изтрещял, - мисли си Боян. - Ама май и аз не му отстъпвам, щом седя и го слушам! Ще взема да си ходя вече...") "Лека нощ, старче", усмихва се снизходително Боян и отваря входната врата. "Лека нощ, момче. И иди целуни своята Ева – започнала е вече да се превръща в богиня..." Боян спира като ужилен. Обръща се рязко. Няма никой. Откъде знае името на Ева?... Ама че странна вечер...

В асансьора не спира да мисли за стареца. Не е възможно. Винаги е бил практик. Прагматик. Какви са тези глупости. И въобще какво му стана тази вечер...

Влиза в хола и сяда на дивана. Вестникът е в ръцете му, но мислите му са другаде. Какъв ли щеше да е животът, ако можеха да се случват такива чудеса?!

Ева е в кухнята. Откакто Боян излезе с кутията, не спира да мисли. Какво ли е обърнало сърцето му? Но така мило й стана. И такъв беше сладък, и един забързан... Изведнъж й се приисква да го целуне. Застава зад него и леко го докосва по рамото. Боян вдига поглед изненадан. Ева се усмихва. Очите й... Светли, усмихнати, топли... същите като на стареца... Изведнъж му се приисква да я целуне... Придърпва я към себе си и устните им се сливат...

***

На следващия ден Боян няма търпение да си тръгне от работа. През цялото време е мислил само за това. Ами ако наистина старецът е бил някой чудотворец?! И откъде знаеше името й? Сигурен беше, че не го е споменавал... Пък и малко ли пишат в интернет за такива хора? Появяват се някъде и с едно махване на ръката променят нечий живот... И за енергиите чете наскоро... че всички сме мисли и енергия... Ами ако старецът е променил мислите и енергията на Ева чрез своите? Ако наистина я превърне в богиня?...
"Ох, не мога да се прибера така! Ще й купя цветя! Любимите й цветя! Знам, че е налудничаво, но той ми каза, че трябва да съм достоен... за моята жена-мечта..."

Ева го посреща на врата. Облякла е любимата му рокля, косата й е чиста и цялата ухае на свежо. Притиска се в него и го целува нежно. Тялото й е топло и някак примамващо... Ръката му обгръща кръста й, лицето му потъва в косите й... Поглежда към масата. Вечерята е сервирана, горят свещи... Боян е като омагьосан. "Старецът беше прав! Не знам как, но беше прав! Жена ми е божествена! Жена ми е различна! Ах, как мечтаех за това!... Благодаря ти, старче, благодаря ти!"
Ева поглежда цветята и се изчервява. Не помни кога за последно й правил такава изненада. Очите й се насълзяват. А Боян я гледа в захлас. "Колко е красива, цялата сияе! И колко е тиха и кротка, нежна, топла! Моята прекрасна богиня!"
Сядат на масата и Ева му сервира. Сготвила е телешкото, което знае, че обича. За него, за нейния Боян. Изведнъж се сеща нещо и скача от масата. "Извинявай, забравих да пусна любимото ти предаване – знам, че цял ден го чакаш. И новия вестник ти купих..."
Боян я гледа с благоговение. Колко е прекрасно за теб да се грижи богиня! "Не ми трябва телевизорът. И вестниците не ми трябват. Нужна си ми само ти. Кажи как мина денят ти. И какво искаш да правим утре? Почивен ден е. Къде ти се ходи?"
Ева примигва и смутено се усмихва. Отвикнала е на такова внимание. Иска й се да му отвърне със същото. "А на теб къде ти се ходи, какво ти се прави?" "На театър, ако искаш. Взел съм два билета, да те изненадам. Но преди това да минем по магазините, нещо ново да ти купим.." ("Нищо няма да ти липсва, всичко ще ти дам, и ще се грижа за теб, и ще те обичам, богиньо моя" – добавя си на ум Боян.)
Ева го гледа с изумление. Очите й греят от нежност. Цялата излъчва любов. "Боже, каква красота", мисли си Боян. Но изведнъж се вледенява. ("Ева наистина се превръща в жената-мечта... ами ако вече не съм мъжът-мечта за нея, ако си тръгне от мен, ако реши, че не й подхождам? Как да я опазя, докато е още с мен...")
"Искаш ли... да си имаме дете?" Ева не може да повярва на ушите си. Колко дълго време, безкрайно дълго време мечтаеше за това, колко го молеше, колко се надяваше. А той все отказваше. А сега... "Аз... готов съм. Искам го. Ще бъда най-щастливият мъж на света, ако се съгласиш да имаш дете от мен, богиньо моя..."

***

"С прекрасен живот ме дари съдбата! Благодаря и на теб, старче! За богинята, която ми прати! И че ми помогна да стана достоен за нея", мисли си Боян, докато подава ръка на внучето си. Двамата тръгват на разходка в парка, а Ева ги изпраща на вратата и се усмихва...

Хората до нас, поведението им към нас, мислите им за нас са проекция на нас самите, на нашите емоции, на нашата нагласа. Обичайте и ще бъдете обичани. Докосвайте и ще бъдете докосвани. Прощавайте и ще получите прошка. Търсете и ще бъдете откривани. Защото светът е отражение на нашите мисли...

Източник

Когато животът ви набива канчето...

Всеки от нас има трудни моменти. И всички сме ги преживяли. Само че едни хора се справят по-добре от други. В какво е тайната им? Професор Керъл Морган смята, че цялата работа е в нашето отношение към случващото се.

Какво трябва да помним в тежки за нас моменти?

1. Каквото е - такова
Знаменитото изречение на Буда гласи: "Вашите страдания са предизвикани от вашето съпротивление на това, което е". Помислете върху тази фраза една минута. Мъките ни се трупат, когато отказваме да приемем случващото се. Ако можете да промените нещо, то заемете се, действайте. Ако промените са невъзможни обаче имате две опции: да приемете ситуацията и да пуснете негативните си емоции или дълго, потъващо и страстно да страдате.

2. Проблемът става проблем, само когато го наречете така
Често се превръщаме в най-злите врагове на самите себе си. Щастието наистина зависи от гледната точка. Ако вие смятате нещо за проблем, емоциите и мислите ви ще са наситени с негативност. Помислете какви уроци можете да извлечете от ситуацията и тя внезапно ще престане да е проблем.

3. Ако искате да промените нещата, започнете от себе си
Външният ви свят е отражение на вътрешния. Със сигурност познавате хора, чийто живот е пълен с хаос и стрес. Това не се ли случва, защото самите те са крайно разпилени и действат неадекватно? Харесва ни да мислим, че променящите се обстоятелства променят нас самите. Всъщност това работи, но по обратния начин. Първо трябва ние самите да се променим, за да променим обстоятелствата.

4. Няма понятие "провал" — само възможност да се научи нещо ново
Трябва да премахнете думата "провал" от речника си. Всички велики хора, преди да достигнат до успех са претърпявали многократно провал след провал. Т. Едисън казал: «Аз не претърпях провал при изобретяването на крушката. Аз просто открих 99 начина как тя да не работи». Учете се от така наречените ви провали. Планирайте как да го направите по-добре следващия път.

5. Ако не получавате, каквото искате, това значи, че по-доброто вече е на път
Знам, че ви е трудно да повярвате в това. Но е истина. Когато прегледате живота си, ще видите, че хубавите неща са се случвали след като нещо не ви се е получавало както трябва. Възможно е работата, която са ви отказали, да е щяла да ви отдели от семейството за разлика от тази, която сте получили, но не сте харесвали на първо четене. Просто вярвайте, че всичко се случва точно така както трябва да се случи. И по никакъв друг начин.

6. Оценявайте текущия момент
Той никога няма да настъпи отново. Във всеки миг от живота има нещо ценно, не му позволявайте да се изплъзне покрай вас. Скоро това ще е само спомен. Възможно е някога да съжалявате за моментите, които сега не ви изглеждат щастливи.

7. Пуснете желанията
Повечето хора живеят със "завързан ум". Това означава, че те придават огромно значение на желанията си и ако не се изпълни замисленото от тях, емоциите им са само негативни. Вместо това опитайте "обособен ум": ако искате нещо, можете да сте щастливи, независимо от това дали желанието ви ще се изпълни или не. Вашите емоции ще са неутрални или положителни.

8. Разберете страховете си и ще сте им благодарни
Страхът може да бъде отличен учител. Преодоляването на страха често ви кара да се приближите към победата. Когато бях в колежа, ужасно се страхувах да говоря пред публика. Сега ми е забавно, че днес говоря пред много хора всеки ден, тъй като съм преподавател, но освен това преподавам и публична реч. За да се преодолее страха трябва само практика. Страхът е само илюзия.

9. Позволете си да изпитате радост
Познавам много хора, които не си позволяват са се повеселят. Те дори не знаят как да бъдат щастливи. Някои са толкова зависими от проблемите си и вътрешния си хаос, че нямат понятие кои са, ако го няма всичко това. Позволете си да бъдете щастливи. Дори не за дълго, но се съсредоточете върху радостите, а не върху трудностите.

10. Не се сравнявайте с другите
Ако все пак се сравнявате, нека е с тези, на които им е по-зле от вас. Безработни сте? Бъдете благодарни, че получавате помощи. Повечето от хората по света живеят в крайна нищета. Не приличате на Анджелина Джоли? Мисля, че малцина приличат на нея. Вероятно сте много по-привлекателни от болшинството. Съсредоточете се върху това.

11. Вие не сте жертва
Вие сте жертва само на вашите собствени мисли, думи и действия. Никой не прави нищо нарочно за вас или против вас. Вие сами си създавате собствения опит. Поемете лична отговорност и осъзнайте, че вие можете да преживеете трудностите. Необходимо е просто да започнете да променяте мислите и действията си. Откажете се от манталитета на жертва и станете победител.

12. Всичко може и ще се променя
"И това ще мине" — фразата от вътрешната страна на пръстена на Соломон, е едно от любимите ми. Когато сте в тежка ситуация ви се струва, че изход няма, че нищо не може да се промени. Но знаете ли какво? Промени ще има! Нищо не е вечно освен смъртта. Откажете се да мислите, че всичко ще си остане такова завинаги. Но на вас ще ви се наложи да предприемете някакви действия, за да промените ситуацията.

13. Всичко е възможно
Чудеса се случват всеки ден. Това е истина. Тази статия не ми стига, за да разкажа всичко, което съм виждала да се случва на познатите ми – от излекуване на рак в последен стадия до внезапна среща с половинката. Това се случва постоянно. Просто трябва да проверите дали е така.

Източник

Тъй рече шаманът...

Тези езически вярвания в знаците на съдбата могат да украсят делниците ни

Снимка: http://www.cluber.com.ua

• Когато вървите по улицата и видите на земята перо, вземете го и си го занесете у дома. Можете да го окачите или да го сложите в малко декоративно съдче. То е дошло от небето. Дарено ви е отгоре.
• Събирайте камъни от реките. Те са богати на сила и енергия.
• С всички сили се опитвайте да помагате на другите. Ако не можете да доставите радост, поне не нанасяйте вреди.
• Когато станете източник на щастие за други човешки същества, вие самите ще сте щастливи. А ако сте източник на страдания за другите, вие самите ще сте нещастни.
• Поне един час на ден отделяйте за тишината. Тя ви е толкова нужна, колкото и общуването.
• Да обичаш е най-висшето умение, което съществува на тази земя. Научете се да обичате всички, даже враговете си.
• Не хвърляйте боклук във водоемите. Никакъв. Духът на водата може да се разсърди. За да го умилостивите, във водата може да се хвърлят само хлебни трохи, мляко и дребни монети.
• Свикнали сме да наричаме миналото си „златно", „ех, златни бяха онези времена". Това е грешка. Много е важно да се разбере, че всеки настъпващ ден в живота ни – това е златното ни време.
• Няма съвършена религия, нито вяра. Няма и лоши такива. Бог е един. Молете се на когото искате, но помнете най-важните заповеди: живей по съвест, уважавай предците си, обичай.
• Давайте пари на малоимотните. Сумата не е важна. Важен е процесът.
• Животът е дяволски кратък промеждутък от време. Не го профуквайте за псувни и сълзи, клюкарстване и алкохол! Можете да творите добро, да раждате деца, да си почивате и да правите още куп приятни неща.
• Ако любимият човек ви се гневи, а вие не сте виновни – прегърнете го и го дръжте здраво в прегръдките си докато не се успокои.
• Ако ми е зле на душата или сте тревожни просто попейте. Пейте каквото ви душа иска. Тя понякога също иска да говори...
• Не пийте. Изобщо не употребявайте алкохол. Алкохолът погубва организма, мозъка и душата. За да се отпуснете – има баня, за да се повеселите – песни, за да намерите общ език с някого – има чай, а за близко познанство с жена съществуват, в края на краищата, бонбоните.
• Не съжалявайте за нищо. Всичко, което се случва, е по волята на Бог и всичко е за добро.
• Не бива да вземате от земята камъни, които приличат на животни, без да извършите съответния ритуал. Можете без да знаете да си навлечете беда. Ако все пак искате да притежавате този камък, обърнете се към духа на собственика на това място с молба да го и му направете приношение. След това покрийте камъка с бял плат.
• Ако усещате, че сте в много сложна ситуация, вдигнете високо ръката си и после рязко я отпуснете надолу като казвате „да го вземат дяволите". После помислете още веднъж. Както е казал Великият „даже ако са те изяли пак имаш два изхода".
• Когато жената купува продукти, тя купува бъдещите дни на щастие за семейството си. Всеки свеж, красив, узрял и приятно ухаещ плод или зеленчук – това е един ден на щастлив и спокоен живот в това семейство. Мъжът пък е длъжен да осигури жената парично, за да може да избере за семейството най-качествените продукти. Семейство, в което икономисват средства за продукти, става бедно и нещастно. Икономиите от храна са икономии на щастие за вашите най-близки хора.

Източник