Без заглавие

Ето, пак съм на линия.
Не пиша често, но когато го правя, определено има какво да кажа(напиша по-точно)

Тези дни, дали от преумора, или от нещо друго...
просто ме ухапа музата и взех, че написах едно умотворение.
Случва ми се на 10 години един път. Къде успешно, къде не...
Няма заглавие, просто защото не можах да избера измежду многото, които ми хрумнаха.
Затова го оставям така....

*************************************

В очите ти обичам да се вглеждам,
в тях събран е целият ми свят.
Ръцете ти обичам да докосвам,
събрали в шепи моята душа.

Даряваш ме с усмивка нежна!
Да те прегърна искам. Тук. Сега!
Сърцето е изпълнено с копнежи.
Така обичам, че ми иде да крещя!

*************************************

Какво според мене е...

Какво според мене е радостта?
След премеждие - нежна луна;
След стрес - топла прегръдка.
Тиха вечер у дома.

Какво според мене е любовта?
Бурна нощ изсушава сълзите.
Две ръце и поглед в очите.
Тиха вечер с теб у дома!

Какво според мене е старостта?
Много бръчки, сърце натежало.
Много спомени, а сред тях - луна.
Тиха вечер и пълен дома!

Какво според мене е животът?
Начало и край.
А посред тях безкрая-
На тихи вечери у дома!

----------------------------------------------------------------

Не знам кой е автора на това стихотворение, но ми хареса много, затова си позволявам да го пусна в блога си.

Промяната...

Лелее, сега установих, че почти година не съм драскала нищо тук. Ами време е вече да се поразпиша. А и днес един познат ме подсети. Говорехме си за това кой как е почнал да се занимава с Линукс. И понеже в общи линии му разказах началото на моята история, той от своя страна ме попита защо не взема да напиша книга, чието заглавие да е примерно "Приключенията на Роси в света на Линукс". Хехе, звучи интересно, но чак пък книга едва ли ще седна да пиша, ама тук...мога да си дращя по темата, че и извън нея, колкото си искам...
Така, понеже от доста време не съм се мяркала тук, е редно да си кажа че настъпиха някои промени при мен. Например смених си местоработата. На новото място сме млад и откачен екип, обаче е весело. Е, има си го обичайното напрежение, но какво ми пука? Важното е да е весело, а то е.
Другото ново е, че се сдобих с още няколко машинки у нас(компютри де), като две от тях бяха в такова отчайващо състояние, че ако от двете събера една прилична, ще си е цяло геройство. Мдаа, времето ще покаже какво ще се получи. Не че имам излишък от свободно време, ама все пак ще опитам да ги съживя. Другата е съвсем новичка на няма и месец, а и да не забравя и преносимата си малка машинка, която обожавам. Има и още няколко промени, касаещи личният ми живот, но те засега си отстават в тайна, докато не им дойде реда да бъдат показани пред света.
Засега толкова :) Следва продължение...